Петър Димитров Миятев е роден на 20 юли (стар стил) 1906 г. в гр. Пещера. Тъй като баща му е с различни назначения в северна и южна България, по тази причина Петър Миятев започва основното си образование в Пещера, продължава в Батак и София. Учи гимназия в Пловдив, а завършва в гр. Плевен. През 1925 г. Миятев записва право в Софийския университет за три семестъра, а по-късно се прехвърля да следва история. През 1927 г. той заминава в Будапеща при професор Гюла Неймет и записва турска филология, а като втора специалност – славянска филология и хърватска литература. След завръщането си в България е назначен като волнонаемен учител в Първа мъжка гимназия и командирован в Ориенталския отдел на Народната библиотека. През май 1935 г. е назначен на постоянно място като титуляр, на която длъжност остава до октомври 1942 г. В края на 1946 г. е назначен за завеждащ Унгарския институт и преподавател по унгарски в Софийския университет, на която длъжност остава до постъпването си в БАН като уредник на Архивния отдел на 1 октомври 1947 г. В началото на 1960 г. Миятев преминава на работа като старши научен сътрудник в Института за история към БАН, а от есента на 1963 г. – в Института за балканистика. През 1966 г. по предложение на Института за балканистика, е удостоен с орден „Кирил и Методий” – 1 степен. Няколко години по-късно е награден и с почетен медал „100 години БАН”. Умира през 1991 г. в гр. София.

Означение	Наименование	Достъпен формат
Ф. 156, опис 1	Инвентарен oпис